Писмо от другаде

Скъпи приятелю,

Не сме се виждали отдавна и реших да ти пиша. В момента съм в отвъдното. В един по-различен свят, но и по-хубав, в който важат особени правила. Знаеш ли колко е приятно тук? Трябва да се отбиеш някога, пък ако ще и за малко. Аз, да ти кажа честно, не искам да се връщам при вас.

Искам да ти разкажа как живеем, какво имаме и как го използваме. И на мен нещата са ми малко новички все още, но това, което зная, ще ти го опиша. Пък ако се впечатлиш намини насам - ще те разведа с удоволствие и ще ти покажа кое какво е.

При нас няма Интернет, iPhone и смартфони. Когато се преселих насам мислех, че ще е трудно, но се оказа много интересно място. Представяш ли си, има вестници и списания - това са едни листове хартия с текстове и снимки напечатани на тях. Доста често си ги купуваме от сергия или лавка (още две вероятно непознати за теб неща), а някои от нас се абонират. Това последното означава, че ти ги носят в къщи - имаме си едни кутии, наречени пощенски и ни ги пускат там.

При нас парите са малко странни. Част от тях са хартиени, а други са метални. Казват им банкноти и монети. Първите са правоъгълни и много шарени, а вторите представляват кръгли парчета метал, също в различни цветове. Носим си ги в джоба, а някои от нас имат портмонета - едни кожени, платнени или от друга материя калъфи, в които се поставят парите. Срещу парите си разменяме най-различни неща в магазините.

Магазин при нас е едно обществено място, където са подредени най-различни неща - дрехи, храни, играчки... изобщо всичко, което може да ти потрябва. Отиваш, разглеждаш и си избираш. Магазините са няколко вида - малки квартални, супермаркети, хипермаркети. Но най-разпространени са първите.

Едно от нещата, с които трудно се свиква в началото, са ресторантите. Ние нямаме поръчка по телефона или по Интернет и ходим на място. Знаеш ли колко е интересно? Има различни по размер маси и столове към тях. Ако си с по-голяма компания сядаш на по-голяма маса, а има и такива за двама. Има едни хора, наречени келнери, а понякога сервитьори, които ти дават меню, от което да си избереш какво искаш за ядене. След това ти го носят. Ах, да - менюто представлява няколко листа хартия, поставени между две корици. Знаеш ли колко е интересно - във всеки ресторант готвят различно, обстановката е различна, дори самото меню е различно?

Хайде стига толкова за сега. Имам още много да ти разказвам, но ще го оставя за следващия път. Като цяло съм добре. Както ти писах в началото не ми се връща при вас. Страхотно е тук.

Ти как си? Пиши ми, моля те, знаеш ли колко е хубаво да получаваш поща?