Двамата бездомници

Здравей приятелю,

Отдавна не сме се виждали и реших да ти пиша. Пък и нали си ме знаеш, графоман съм. При мен новости колкото искаш, но когато нещата ти се случват на теб ги приемаш като ежедневие.

Снощи например се прибирах и се загледах в едно семейство бездомници. Въпреки трудностите им, никой не би искал да е на тяхно място, но без да знаят те бяха щастливи. Знаеш ли защо?

Единият беше заспал на рамото на другия. Тогава разбрах, че той имаше нея, тя имаше него. И двамата имат човек до себе си, на чието рамо да заспят. Спомних си атрактивната и сравнително скъпа проститутка, която живее наблизо. Красива е, добре облечена е, може и повече, но все пак е търсена. Има си подслон, баня и легло, но заспива сама.

Единият спеше на рамото на другия. Двамата са на около 60 и малко отгоре. Ако единият си отиде, другия ще страда много. Тя, проститутката, е млада. Но ще дойде и нейният ред. Тогава никой няма да пророни и една сълза за нея.

Затова казвам, че двамата бездомници са щастливи. Дори в нещастието си те имат близък човек. Моралната и емоционална подкрепа е много важна. Нещата не опират само до пари. Затова, приятелю, пази хората до себе си. Онези, на чието рамо можеш да заспиш, дори и да останеш на улицата. Те са твоето богатство.

Но какво се разфилософствах. Ти как си? Отдавна не съм те чувал...