Комина да пуши

Здравей приятелю,

Прибрах се, сложих си якето върху печката за поизсъхне от дъжда и сядам да ти пиша. Ако знаеше, че тази печка е на твърдо гориво и жив огън щеше да се изплашиш. И аз щях да се стресна преди, но сега вече зная първо да отворя вратичката и да погледна какво става вътре. Няма страшно.

Това е първата ми зима, в която се топля изцяло на твърдо гориво. Винаги съм знаел, че е по-романтично. Но ефекта се усилва, когато си направил всичко със собствените си ръце. Да се снабдиш с дървения материал, да го нацепиш или нарежеш и подредиш, след това да заредиш почистената сутринта печка - нищо не може да замени удовлетворението след това.

Да, наистина, да натиснеш копчето и само да регулираш силата на тока или парното е по-лесно. Не се налага почистване, не се налага да допълваш периодично с гориво (дърва или въглища). Вечер, след като заспиш отоплението не спира. Но, в нашия случай, се иска съвсем мъничко дисциплина. Ако си средно организиран човек нещата се получават.

Казвам „нашия случай“, защото доста хора се топлим по този начин. Трябваше просто да се загледам. Дори и при вас го има, но използвате пелети. Аз започнах с дърва, както правеше баща ми навремето и съм доволен. Постепенно открих за себе си, че сухите клони са за предпочитане пред суровите. Че дървените каси, които зеленчуковите магазини изхвърлят, горят със силен пламък и приятно пукане, но изгарят бързо. Също добри подпалки са и корите, с които се транспортират яйца. През март пушека в стаята по-малко, отколкото през октомври. Не е от времето навън, а от придобитото умение.

Поддържам някакъв запас с дърва. Вече имам представа какъв минимум ми трябва да имам за всеки случай. Това лято и следващата зима ще тествам снабдяването. Да проверя дали изчисленото количество е достатъчно и при по-сериозна зима, ако се случи такава. Вече потърсих статистически данни за средномесечните температури. И, ако те интересува, догодина по това време ще ти пиша за резултата от натрупания опит. Както личи съм много ентусиазиран да поддържам комина си да пуши.

От толкова много приказки пропускам да попитам как си? Прости ли и поиска ли прошка на отминалите Сирни заговезни? Тази година се падна на 22 февруари. Вероятно знаеш, това е последният ден преди същинското начало на Великия пост и тогава по традиция се прави точно това - прощаваш и искаш прошка. Дори човек да не е религиозен е хубаво периодично да преосмисля отношенията си с другите. „Да намали нивото“ си на огорчение и злопаметност, да се извини... Вярвам, не си пропуснал и си го направил.

Чакам да ми пишеш какво става с теб. Или каквото още се сетиш...